Битка за здраве – Дияна Гълъбова, участник в кампанията „Вдъхнови“
Благодарим на Дияна, че разкри толкова лична история в борбата си за здраве и пълноценен начин на живот.
По-долу може да прочетете цялата история:
Казвам се Дияна на 41г. и искам да Ви разкажа моята история за битката с излишните килограми, културата на хранене и преживян стрес от диагноза рак на гърдата.
На 22 години родих първото си дете. Слаба никога не съм била, но след това напълнях доста. Висока съм 1.52 см., а килограмите бяха 85 кг (доста за височината ми). На 24 години реших, че не искам повече да изглеждам така и взех решение да променя начина си на живот. Обърнах се към доктор, но освен хранене той настояваше да тренирам ежедневно. И така с малкото информация, която имаше тогава (нямах смартфон и интернет под ръка) започнах с леки упражнения и много ходене пеша. Не ми се препоръчваше да натоварвам много краката заради килограмите. С времето (след около 4 месеца) килограмите тръгнаха надолу и започнах да усещам тялото много по-подвижно и готово за повече натоварване.
Не обичам да ходя на фитнес и затова започнах по-натоварващи тренировки вкъщи. След време си купих гири, медицинска топка и ластици. Така продължих да тренирам вкъщи, доста хаотично, но все пак беше някакво движение.
На 30 години родих второто си дете. Доста бързо се възстанових. Започнах да ходя и на танци. И така докато на 37 години чух едно от най-страшните неща – рак на гърдата. Сега разбирам истинския смисъл на думата „битка“. Последва операция, след нея чух и химиотерапия. След изпадане в паника за 3 месеца, реших че ще спортувам независимо от това какво следва. А спорта е животът за мен – значи ще живея.
Започнах химиотерапия (6 курса), период 6 месеца, през които не спрях да спортувам вкъщи (леки упражнения) и няколко пъти тичане около 3км. Реших да опитам йога и отидох на тренировка, където чаках да влезем, а в залата преди нас имаше друга кондиционна тренировка – HIIT.
И тогава реших, че след приключване на лъчетерапия (тогава не се разрешава натоварване), ще започна с тази тренировка.
Така се озовах зимата, след втора операция при треньора Иван Стамов, който стана част от моето лечение (лечението е 5 години). Той ме направи силна тялом и духом, за което много благодаря. Той ме накара да повярвам, че независимо от преживяното, тялото може да се възстанови. Никога не се почувствах различна от другите в групата. И най-важното – здрава съм и имам доста силно тяло. Не съм с манекенски размери, няма и да бъда.
Никога не бих се отказала от спорта.
Тялото ни е дадено, за да се движим, а движението е здраве.
БЛАГОДАРЯ на Иван Стамов, че вече 4 години мога да съм част от груповите тренировки и затова че ме прави боец.
