Деси за „Вдъхнови“
Eто какво споделя и първият предствител на уважаемото жури за кампанията „Вдъхнови“.
Здравейте, аз съм Деси и съм част от екипа на MultiSport. Нещата, които са характерни за мен са огромното количество ентусиазъм, волята и любовта към спорта.
Тренирам от 7 годишна – баскетбол, волейбол, плуване, бягане. Това са активностите, благодарение, на които развих култура на движението.
Като дете нямам спомен за ден, в който да не съм била активна. Тази страст към движението ме отведе до съвременния модерен танц, с който се занимавах на професионално ниво близо 10 години. Това ми костваше между 8 и 12 часа тренировки на ден, особено в подготовка за представления или състезания.
За жалост, един ден получих сериозни болки в кръста и краката, породени от претренирането и поддръжките, които изпълнявахме. Томографията показа дисков балдж или на по-лесен език, раздут диск в лумбалната зона. Този дискомфорт наложи да преустановя професионалния спорт и да започна физиотерапии, инжекции и дълга почивка до пълно възстановяване.
Като всеки един човек, отдаден на спорта, това бяха адски мъки за психиката ми, тъй като единственото нещо, което исках бе да си облека спортния екип и просто да отида да тичам! Но това което ми се предписваше беше пълен покой.
И така минаха близо три години, в които мислех че никога повече няма да върна физическите си възможности. Бях на какви ли не противовъзпалителни и физиотерапии, имах абонамент за местния санаториум, в който дори посрещнах коледните празници, а лекарите пълнеха списъка със забранени активности.
Една сутрин се събудих и си казах, че повече няма да чакам просто да ми мине, за да посетя залата. Реших да започна с леки упражнения – back to basics – подобряване на мобилността, стречинг и заздравяване на връзките около кръста. Търсих алтернативи, с които мога да вработя и да върна мускулния тонус – записах се на водна гимнастика и пилатес. Нямаше тренировка, след която да нямам мускулна треска, а възпалените нерви около кръста да не напомнят за себе си, но стиснах зъби и проявих търпение. Повтарях си: „С малки стъпки към прогрес“. Включих посещения при масажисти, посещавах сауни и парни бани – усещах как всяка малка стъпка ме кара да се чувствам по-добре.
Ден след ден подобрих издръжливостта си, включих 3 пъти седмично умерен спорт, припомних си какво е да тичаш, обръщах сериозно внимание на техниката на изпълнение, маратонките и настилката, по която тичам или тренирам.
И ето ме днес – тренирам 5 пъти всяка седмица, доста често и двуразово, но слушам тялото си и знам от какво има нужда. Продължавам да експериментирам, но винаги търся баланс и 100% възстановяване.
