Борко за „Вдъхнови“
Казвам се Борислав Иванов, на 38 години от Варна. Работя като фитнес и групов инструктор. Плочки нямам. Няма и да имам. Защо?
Ако се върнем 8 години назад, то аз съм 151 килограма, имам друга работа и ям различни неща. Сънят ми е непостоянен – не повече от 4-5 часа на ден, нервен и избухлив съм, задъхвам се при основни движения в ежедневието и съм обременен с диабет по майчина и бащина линия.
От малък съм с наднормено тегло. С изключение на двете години, в които като дете бях стигнал до преддиабетно състояние и бях на тежък хранителен режим, никога не съм ограничавал каква храна приемам и как го правя.
Работил съм също над 20 години по заведенията като диджей. Нощната работа, стресът, нездравословните закуски рано сутрин, недостатъчният сън и прекалената консумация на газирани напитки си казаха тежката дума. Тогава често се случваше да работя на две места – през деня в офис, седнал по 8-9 часа, след което вечер в клуба прав по 6-7 часа. Между двете обичах да гледам филми, да играя на компютърни игри и да си хапвам любимите бургери и вафли.
„Дрехи все още си намирах и се успокоявах, че докато нося 4XL, а на пазара има 7XL – значи не съм толкова дебел.“
Разбира се, имам огромен опит и с всякакви диети, но свалях килограми и точно толкова бързо ги връщах.
През лятото на 2013 реших, че трябва да намеря свободно време за спорт и да опитам да постигна това, което с диетите не можах.
Започнах да търся нещо, което би ми допаднало и бих се занимавал с него. Имам кратък опит с бойни изкуства в гимназията (айкидо, таекуондо), но исках нещо различно. Така попаднах на нов вид тренировки, които ги водеше мой приятел от детството – TRX Suspension training. За първи път виждах нещо подобно, а и залата не беше далеч от нас. След кратко проучване разбрах, че въпреки огромните ми килограми, мога да тренирам без да причиня трайни увреждания на мускули и на стави. Пробвах, хареса ми и така започна моят път в света на спорта.
Бих казал, че не само се запалих, а ентусиазмът ми растеше с всяка изминала тренировка. Започнах да свалям килограми, но по-голямата ми радост беше, когато успявах да направя нещо, което доскоро ми беше невъзможно. Не говоря за упражнение, а неща от типа да си вържа връзките на обувките без да съм седнал. Или да изкача стълбите в блока без да ме заболят колената и пулсът ми да отиде в небето. Нямах търпение да отида отново на тренировка.
Ентусиазмът ми беше огромен, но трябваше да внимавам много с тялото си – огромният товар и годините прекарани прав зад пулта в комбинация с плоскостъпието си бяха казали думата и колената ми не бяха в перфектно здраве. Въпреки това аз исках повече и повече.
Голямата помощ при преобразяването ми дойде от храната. Не, не бях започнал хранителен режим, а открих, че мога да готвя. И то доста добре. Така комбинацията от ежедневни тренировки и сготвена вкъщи храна доведе до 30 килограма по-малко в рамките на 2 години.
В момента тежа 90 килограма. Все още нямам плочки. Мога да правя подскачащи лицеви опори и да вися с главата надолу. Тениските ми са размер L, а панталоните са размер 32. Чувствам се прекрасно, спя отлично. Изчезнаха хъркането, хроничната умора, бледият ми външен вид и водя по няколко тренировки на ден. Пия единствено витамини и ям правилно. Научих много и продължавам да уча за превенцията на различни хронични болести с помощта на здравословното хранене.
Два извода от цялото това приключение.
- Никога, никога, никога не е късно да промениш начина си на живот към по-добро. Без значение дали си дебел, слаб, със сменена става, хипертоник или просто те мързи.
- Няма място за срам – нещо, на което се стремя да науча всички. Когато видим пълен човек в залата не трябва да му се подиграваме, а напротив. Трябва да го поощрим, да му стиснем ръката и да се зарадваме, че е направил първи стъпки към промяната.
